ІІ. Допълнителните изпити ще се проведат на 20 септември 2010 г., както следва:

1. Теология (устен) – в сградата на Богословски факултет, пл. Света Неделя от 9,00 часа;

2. Физика – в сградата на Физически факултет, бул. Джеймс Баучър № 5 от 9,00 часа;

ІІІ. Класиране на кандидат-студентите от допълнителния прием:

1. 24 септември 2010 г. – класиране;

2. 27 и 28 септември 2010 г- – записване на новоприетите студенти.

Специалностите могат да се видят в сайта на университета.

На 13-ти ноември 2008 в Баку под патронажа на президентите Илхам Алиев и Георги Първанов се откри изложба на известнитя български художник Емил Стойчев.
Изложените картини обхващат различни направления от графиката и живописта. Всички произведения обединяват в себе си новаторство, любов към родината и ново отношение към живота.
Тази изложбаще е още една важна стъпка в развитието и разширяването на българо-азербайджанските културни отношения.

Има и електронно сдружение на директорите. В момента своя мрежа правят и началните учители.

Целта на портала е да се намерят начини за по-атрактивно представяне на учебното съдържание. Там е качен дори речник на жаргонните термини от ХХI век, както и компютърна лексика. Преподаватели, които разработят в електронен вариант уроците по даден предмет, също ги качват в мрежата, така че колегите им да ползват ноу-хауто. По този начин вече са качени над 5000 учителски проекта. Някои дори се обединяват и правят състезание между различните училища. Резултатите се качват в мрежата.

в. “Стандарт”

Според тях в последната година има една нова тенденция – хора, които са били учители някога, да се връщат обратно в просветната система. Най-често това са педагози, съкращавани по време на предишни реформи, или даскали, избрали частния сектор заради по-високи доходи. Сега обаче част от фирмите фалирали или намалявали заплатите, затова педагозите се връщат към първата си специалност. “Вече се предполага, че държавната работа носи повече сигурност. Радикалните съкращения в просветата приключиха, няма да има повече освободени хора или това ще е рядкост. Затова учителите бързат да се върнат”, казаха просветни инспектори. За цялата система тази година има освободени 1500 души, но повечето от тях са пенсионирани. Съкращения има само в училища, които не са успели да наберат нужния брой паралелки.

Малко над 200 са били обявените свободни места в столицата от август насам. Повечето от тях вече са заети. Търсят се най-вече учители по английски и информационни технологии, за които най-трудно се намират кандидати. Има обаче и много обявени места за психолози и педагогически съветници.

152 позиции за учители и възпитатели пък са обявени в Бюрото по труда във Варна към началото на септември, съобщиха от регионалната служба по заетостта в морската столица. Там освен по обичайните предмети език и информатика не достигат възпитатели в начална степен и детски учителки. Места има и за преподаватели по биология, география, за възпитатели и помощник-директори по административно-стопанската дейност. По 23 учители атакували едно място пък в елитната старозагорска гимназия “Ромен Ролан”, в реномираните школа на Благоевград за пост се борят 15.

За сметка на това в цялата Пловдивска област има школа, в които даскалите не достигат. Броени дни преди първия учебен звънец в града се търсят 27 учители с висше образование. Начални учители се търсят пък масово във Велико Търново и областта.

в. “Стандарт”

­- Неправомерно се разбира въпросът за задължителното предучилищно образование, защото реално това не е реформа. Това е факт още от времето на Никола Живков през 1888 година, когато се прави първата реформа в период на криза след османското присъствие за задължително предучилищно образование. В момента всеки родител може да даде детето си в трета възрастова група в детската градина, в която са 5-годишните деца. Досега последната четвърта група се наричаше подготвителна. Проблемът е, че задължителното предучилищно образование се снема с година по-надолу. Аз лично съм твърдо за тази реформа. Първо, до 2-годишна възраст се усвояват 80% от информацията до края на целия живот. Това е доказано от невропсихологическа гледна точка и от гледна точка на когнитивната психология. Не откриваме нещо ново в областта на двете науки. Представете си, че човек усвоява 20% от информацията си до края на живота. Затова в периода на ранното детство става бързо развитие на всички психически процеси – памет, мислене, въображение на детето. Ако изпуснем този период, това вече става фатално. Същото е и по-нататък. От 2­ до 7-годишна възраст детето усвоява останалите 10 процента от информацията и поведенческите модели. А родителите не са длъжни да имат педагогически знания, те не се раждат образовани за родители. Затова сме ние, педагозите, да им помогнем в този план. Освен това 48% от децата в България са билингви – чийто семеен и майчин език не е български, без значение от какъв етнически произход – турски, ромски, еврейски, арменски… Това са деца, които влизат в училище, без да знаят дума български език.

­- С коя етническа група е най-големият проблем за научаване на езика?

­-  Най-големият ни проблем е с подгруповото деление на милет. От османски турски милет означава народ. Това е тежко подгрупово деление на ромите, които се идентифицират като турци, но говорят на определен диалект на романес. Това е „Столипиново” – най-голямото гето в България – 90 000 роми, които се идентифицират като турци и говорят на архаичен османски диалект от 17-и век. Това е тежък проблем. Представете си какъв стрес ще е за такова дете да постъпи в 1-ви клас. После казваме, че децата са с коефициент на тревожност и са агресивни – естествено е всеки човек, когато го сложат в такава ситуация, да изпадне в стрес, както ако го пуснат в Китай и не знае нито една дума на китайски. Тук става въпрос точно за обхват на тези дечица.

­ – Как трябва да преподават учителите в предучилищната група?

­ – Неправомерно се пусна въобще информацията за „задължителна подготовка за училище”. „Вкарваме децата в училище на 5 години” ­ това е абсолютно неправомерна теза. Не става въпрос за предучилищно обучение, а за социализация на децата. Процесът става чрез формата на различни игри – психотехнически, ситуационни, ролеви. Затова се работи по ситуационния подход, а в училището се работи по класно-урочната система. Разликата е огромна. В този смисъл детето се учи на определени социални модели на поведение. Тази възраст е много важна, защото детето до 7 години трябва да се научни на социокултурна компетентност, тоест да разбира разнообразието в другите: ти си циганче, ти си ромче, но аз те приемам такъв, какъвто си. Точно тук е възрастта, в която детето трябва да се освободи от предразсъдъци и стереотипи. Защото детето в тази възраст няма стереотипи. То няма страх, а ние го учим как да се страхува. Това в психологията се нарича феномен на научената безпомощност. Детето не се ражда безпомощно, но ние го научаваме в семейството, в детската градина, в училище как да стане безпомощно, като стимулираме различни предразсъдъци. Точно това е възрастта, в която трябва да се изградят определени поведенчески модели.

­ – А какви са недостатъците на реформата?

­-  И пред парламентарната комисия по образование заявих, че лобирам за поправка на член 20 алинея 2 – там точният текст беше, че „подготовка на децата за училище се осъществява в детска градина или училище”. Първо, терминът трябва да е „предучилищно образование”. После, знаят ли господата депутати лексемата „или” какво означава? Тя решава много. Не можем да сложим детето на чинове в училище. Освен това началният учител не владее технологиите на детския – затова детският учител учи 5 години. Началният учител не познава възрастово-психологическите особености на 5-7-годишните деца. Затова искам поправката да е, че задължително предучилищно образование се осъществява в условията на детската градина, а в училища ­ само и единствено в община, където няма детска градина. Но само при осигурените за това ресурсни условия с външна и вътрешна педагогическа среда. Вътрешната е организацията на занималнята, която да бъде приближена до семейните условия. Външната е учителят да владее съответните технологии. Държа това образование да се води от детски учител. Човек, който е учил за това като бакалавър или магистър.

­ – Защо се появи група от родители, които веднага реагираха срещу поправката в закона? Защо в Европейския съюз децата тръгват още на 4 години на предучилищна и там няма проблеми?

­ – Реакцията беше по отношение на таксите. Те не реагираха против идеята въобще в чисто съдържателен план. Изконно право на родителите е да изберат в коя образователна институция да дадат детето и как да го социализират. Твърдо подкрепям родителските организации в това отношение. Няма проблем родител педагог или психолог да си отглежда детето от 5 до 7 години, щом е компетентен, както казва председателят на фондация „Ценности”. Но нека преди първи клас да има входен тест, условно казано. Но не психологически, което искаше да направи предишното правителство. Тук става въпрос за входен тест, с който да се установи равнището на знания на децата. Две са равнищата на знание в дидактиката. Първото е емпирично, практическо – то ще се измери, когато хвърлям топката и питам детето какво донесе, при което то трябва да отговори „топка” или „топки” в множествено число. Конструира единствено и множествено число и съществително нарицателно име. Второто равнище е осъзнато равнище, когато може да отделя морфемата от думата.

­-  Какво ще се промени в съзнанието на детето, ако се възпитава от неспециалист?

­ – Много неща ще се променят. Родителят дава обем информация: слага го пред монитора, купува му хубав компютър и детето общува само. Дори и да му чете книжки, това пак е обем от информация. Никъде в Европа не се работи така. Вече толкова много са източниците на информация – интернет, телевизия, другите деца. Образователната институция – детската градина, училището вече не е източник за информация по европейската стратегията за учене през целия живот 2007-2014 г. Функцията на учителя е да дава равнища на знанията, тоест да има рефлексивен процес. Простичко казано, детето да може да прави реална самооценка на собствените си поведенчески актове и тези на другите. Дава му се една технология на мислене. Пример в тази насока е възможността детето да се освобождава от мнението на авторитетни личности. Други детски градини работят по въпроса за възможността да решим позитивно проблема. В случая децата се учат на прости неща – какво е факт и какво е проблем. Например: „Не мога да си платя парното вкъщи.” Това е факт. А проблем е: „Откъде ще намеря пари, за да си платя парното?” Но решаването му може да бъде с позитивен или негативен знак. Аз мога да открадна отнякъде, и пак ще си платя парното, или да взема назаем, но мога и да работя на повече места, за да си платя парното. Ето, на тези простички неща се учат децата в детската градина. В противен случай се появява феноменът на научената безпомощност ­ аз искам да бъда това, но не мога да стана. Това са, казано на популярен език, комплексите. Така детето си тръгва с комплекси до края на живота. Или отива в 7-и клас и някой „велик” учител му казва: „Ти може много да знаеш, но аз повече от тройка по математика няма да ти пиша, защото аз съм знаещият и можещият.” И то до ден днешен го помни. А какво ни казват хора на 60-годишна възраст за лош спомен от детството – най-вече лошите спомени на 70% са от образователните институции, а не от семейството.

­ – А тези проблеми на образованието не съществуват ли и в момента?

­-  Гарантирам ви, че реформата в детските градини е направена още през 1991 година. Те са най-реформираният етап на образователната система в България. Според мен най-неразградимата система е в училище – когато отидат децата там, учителите започват да работят фронтално по класно-урочната система. Не всички, разбира се, има прекрасни начални учители, които работят с интерактивни технологии – от 10-15 години. Но масово продължават да работят по класно-урочната система. Трябва да се помисли върху приемствеността детска градина – училище. Това е много важно и затова предложих да има поетапно въвеждане – за 2 години да се пусне пилотен проект само за общините, които имат готовност. Това са общините като Димитровград и Шумен. Там има детски градини с незаети места и са готови да приемат децата. През това време да се направи квалификация на учители, защото не всички са еднакви като във всяка сфера.

Георги Георгиев, в.”Монитор”

Първите четири комплекса имат приложен характер и ще бъдат предложени за подкрепа от ЕС чрез инструментите на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. В тях могат да се включат и частни фирми.

Първият център ще работи в областта на морските изследвания

Координатор ще е Център по хидро- и аеродинамика към БАН във Варна и ще работи заедно с Висшето военноморско училище, Института по океанология и други институти и звена на БАН. Следващият комплекс ще се занимава с производство и изследване на материали с приложение в промишлеността, биомедицината и околната среда, изследвания, диагностика, реставрация и консервация на артефакти от метал.

Координатор на комплекса ще е Институтът по физикохимия на БАН, а в работата ще участват и Софийският университет, Химикотехнологичният и металургичен университет, НБУ и дори Центърът по тракология към СУ и Института по етнология и фолклористика на БАН.

Медицинският университет води работата в третия център, занимаващ се с „Инфраструктура за геномни, протеомни и метаболомни изследвания и компютърно симулиране и проектиране на кандидати за лекарства”. По проектите ще работят и други медицински университети и институти към БАН.

Техническият университет в София ще е домакин на „Инфраструктура за изследвания в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност”. В общите проекти ще участват ТУ Габрово и няколко института на БАН. Първите 4 научни суперинституции ще се подпомагат от бюджета на министерството на образованието и науката.

Българският суперкомпютърен център ще се занимава с високопроизводителна инфраструктура за компютърно моделиране, симулации  и изследвания с приложение в  промишлеността,медицината, фармацевтиката, енергетиката, транспорта, финансите и околната среда. Той ще бъде развит от бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при ползване на инструментите на Фонд „Научни изследвания” и ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”.

Последните два комплекса, въпреки че не се занимават с приложна наука, имат фундаментално значение за България, смятат от МОМН. БГ-КЛАРИН ще осигурява съхранението на българската книжовност и култура и с развитие на електронните ресурси на българския език.

Астрономите от Националната обсерватория на връх Рожен до Смолян могат да бъдат спокойни, че ще запазят работата си. Те дори ще са домакини на „Астрономически център за изследвания и образование”. В новата структура ще се включат и Институтът по астрономия на БАН, обсерваторията в Белоградчик и астрономическият център в Шумен.

Изграждането на национални научни комплекси ще доведе до повишаване на възможностите ни за успешно участие в многонационални консорциуми по рамковите програми на европейската общност.

Георги Ангелов, в.”Монитор”

По думите на Лидия Влахова, в творбите на Топалова се долавя отзвук от старохристиянските изобразителни модели, от архаичната усмивка на античната образност. Влахова добавя, че художничката е успяла да събуди асоциации за магична ритуалност, за извънвременни състояния на един човешки свят, които въздействат чрез одухотворено единство.

Специфичното за главния герой е, че пътува без багаж. Не носи лични вещи. Няма име. Работата му е да обикаля целия свят, за да пише рецензии за хотели. Понякога една негова дума е достатъчна, за да унищожи репутацията на средноголям курорт. Но дали това не е просто прикритие за истинската му работа, в която залозите са още по-високи?

Представянето на книгата ще се състои на 13 септември (понеделник) от 18ч. в книжарница „Пингвините” в подлеза на Софийския университет.

Предлагаме ви откъс от книгата, която издават от „Обсидиан”:

“Туристът не разбираше хората, които разхвърлят. Когато пристигнеше в хотела, той винаги отделяше четвърт час на задачата методично да извади от единствената си чанта целия си багаж и да го подреди в гардероба, в банята и на нощното шкафче. Винаги оставяше нещата си на едно и също място, така че никога не му се налагаше да ги търси, преди да излезе. Винаги носеше телефона в левия джоб на панталона си, магнитната карта или ключовете от стаята в десния, а портфейла – в задния, така че никога през живота си не ги беше губил. Не губеше дори дистанционното от телевизора, защото го оставяше от дясната си страна на леглото или дивана, когато гледаше телевизия, а след като изключеше телевизора – непосредствено пред или върху него.

Само за една нощ момичето беше създало такъв хаос в хотелската им стая, че на сутринта тя вече петнайсет минути не можеше да намери гланца си за устни, без който категорично отказваше да излезе от хотела. През първите пет минути той безуспешно се опитваше да ѝ помогне; на десетата минута, докато търпеливо седеше на леглото, напълно облечен и с обувки, ѝ предложи да излязат без него и да влязат в първата аптека, но момичето също толкова търпеливо му обясни, че си купува гланц за устни само и единствено от една точно определена верига за натурални продукти във Великобритания и е абсолютно сигурна, че в София няма такава. Туристът въздъхна, изключи телевизора, остави дистанционното върху него и отиде до прозореца на стаята, за да погледне навън.

Беше пристигнал в София предишната вечер, след десет часа в един международен автобус от Истанбул, в който миришеше на селскостопански животни. Автобусът се пребори с едно епично задръстване по протежение на някакъв булевард, по средата на който имаше канал с жалко подобие на река, задръстена от боклуци, и спря на малка, претъпкана автогара, на която повечето пътници носеха найлонови торби вместо чанти. Туристът излезе от автогарата на пиацата за таксита и седна в първата кола, в която шофьорът пушеше непрекъснато, шумно ругаеше всички останали участници в движението и слушаше едновременно радио с някаква ориенталска попмузика и шокиращото пращене и виене на диспечерската уредба на таксиметровата компания. Таксито се измъкна от паркинга на автогарата, направи обратен завой и се заби в същото задръстване, през което бяха преминали на идване, но в обратната посока. Този път туристът беше по-близо до канала в средата на булеварда и забеляза, че на дъното на каменното корито има не само боклуци, но и нещо като бараки, построени от подръчни материали, около които се въртеше импровизирана търговия с някакви стоки за бита. Като цяло София приличаше на град от Близкия изток, но беше по-малък.”

Деградиращата бройка на най-малките ученици расте с пълна сила. Оказва се, че само за 2 години българското образование е изгубило 13 237 ученици. Причините за това са много, но като най-голяма се изтъква демографския срив. Той е и причина над 300 училища да затворят врати поради липса на деца.

Игнатов съобщи още, че само са тази година се предвиждат 20 училища да бъдат затворени, а малкият брой от ученици, останали в тях, да бъдат преместени в други.

С “летящ старт” министърът очаква новия си заместник, който да замени уволнената Милка Коджабашиева. Това трябваше да се случи още на 7 септември.

Десислава Недялкова

Министерството на образванието няма да има пари и за модернизиране на системата за професионалното образование, стана ясно още. Става въпрос за всички училища, които имат нужда от сериозна материална база за провеждане на практически упражнения. Такива са например техникумите по облекло и хранене.

За другите предвидени проекти на МОМН обаче засега пари има и те няма да бъдат преустановявани. Такива са програмите за закупуване на нови компютри, въвеждане на външно оценяване на учениците, модернизация на материалната база и други.

Десислава Недялкова