Университетите ще останат наполовина (II част)

–    Стигаме до въпроса как българските университети могат да конкурират европейските?
–    Първото, което е нужно, е нормативна база, която да бъде в синхрон с това, което се случва в Европа. При нас висшето образование и науката все още са в рамките на едно законодателство от азиатския комунизъм, който преживяхме. На мястото на този модел трябва да дойде един европейски модел. Когато модернизираме нормативната уредба и структурата на университетите, те постепенно ще започнат да се променят вътрешно. В закона е записано, че бакалавърската степен е три или четири години в зависимост от университета и от предметната област. Ако я направим три години, какво означава това? Ще изчезнат маса ненужни курсове. Знам това, понеже съм от кухнята на нещата. Тези курсове ги създаваме, за да можем да плащаме заплати на преподавателите, които сме привлекли. Получава се ненужна претовареност на студентите. Освен това ще се премине към един по-либерален модел в образованието.
–    Как приемат това ректорите?
–    Ректорите са съгласни, че трябва да има промени. Един представител на университет обаче казва, че са съгласни да има външна оценка на университетите, но не са съгласни тази оценка да обхваща и реализацията. Тоест, студентът е завършил и нашата работа е само да го научим. Но ако той стои без реализация, на какво са го научили? Такъв университет не представялва никаква търговска марка в очите на бизнеса, нито пък представлява стойност за работодателя, когато възпитаник на университет седи някъде на работа с някаква мижава заплата. Абсолютно не съм съгласен. Много лесно мога да дам пример с Харвард. Завършват го малцина. Някои от тях по някаква причина не могат да се реализират, но повечето стартират с огромни заплати, защото това е Харвард. Резултатността може да покаже кой университет какъв е. Не съм убеден, че трябва да се харчат публични средства, само за да издаваме дипломи и оттам насетне да няма отговорност. Когато вадиш пари от джоба си, пращаш детето си да учи там, където ще има бърза възвращаемост. Същото трябва да бъде с публичните средства. Питат ме защо предпочитам оценяването на университетите да се прави от английска агенция. Точно по тази причина – защото тя ще оценява според реализацията след завършване. Ако е френска или немска, ще оценява по това, с което сме свикнали.
–    Какво трябва да се промени в институтите на БАН?
–    Те трябва да заработят в истинско сътрудничество с университетите. Като казвам истинско, нямам предвид това преподавателите да ходят там като на втора работа, понеже заплатите им са малки. Става дума за съвместни научни планове и проекти. Светът, в който живеем, е такъв. Схоластиката е принудила науката да излезе от университетите и да се изнесе в академии. Сега тя се връща обратно в университетската среда. За мен най-значимото научно постижение е това, че на Титан кацна сонда, изпратена от Земята. Анализите на средата показват, че може да се очаква живот на тази планета. Това е проект не на голям научен институт, а на Open University – дистанционният университет на Великобритания. Свързали са се с колеги от Германия и от Щатите и са го реализирали.
–    Какво трябва и може да бъде направено, за да получават студентите реализация, независимо дали у нас или в чужбина?
–    Тук вече има двустранен диалог. Нашата работа като министерство е да си оправим нашата среда – университетска и научна, за да създаваме ефективни кадри. Другото е въпрос на комуникация с бизнеса. Той има изисквания и много се оплаква от качествата на хората, които излизат от университетите. Но трябва да зададем въпроса какво прави бизнесът, за да присъства в целия образователен процес? Сега имаме една широка констатация, че хората излизат неподготвени. Но са малко фирмите, които нахлуват по един или друг начин в университетското пространство и казват: „За нашия бизнес имаме нужда от такива и такива специалисти, ако искате да вземем ваши студенти на работа, трябва да ги обучавате по еди-какво си. В замяна на това ние ще сключим договор, ще им дадем стипендии и най-добрите ще ги вземеем на работа“. Все още бизнес средата не е толкова активна. Това е така, защото както хаотично стават промените в образованието, по същия хаотичен начин се развива и бизнесът у нас. Но можем да кажем, че вече има такива компании. Още повече, дойдоха и чужди. Мисля, че в близко време това ще се случи, защото България е засегната от световния проблем да има безработица, а да няма обучени хора. За да станат промените, нашето образование трябва да мине на релсите на западния модел – с много стажове и практики, но истински, които да вървят по време на учебния процес. А за да бъдат истински, бизнесът трябва да предостави база за реализацията на тези стажове и практики. Има и добри опити, когато фирми идват и си поръчват курсове, за да се подготви персонал за тях.
–    Частните университети като че ли повече реагират на такива оферти?
–    Повече реагират, понеже се грижат за реализацията на своите възпитаници, за да бъдат силни на пазара. Те отчитат това като своя отговорност, а имат и по-пластични структури. По действащия закон за висшето образование чужди специалисти, които не са хабилитирани, трудно могат да влязат в университета и да преподават. Защото има изискване еди колко си да бъдат хабилитирани. Това тряябва да отпадне. Да си представим един човек като банкера Левон Хампарцумян, който е капацитет. Ако го покани УНСС за три лева на час, ще бъде хоноруван преподавател. А хора от такъв калибър трябва да бъдат наемани за гост-професори с договор, защото те носят много повече опит и знания от онези, които пишат учебниците и правят изследвания. И едното, и другото са важни, разбира се.
–    Кога може да бъде готов новият закон за висшето образование?
–    Надявам се до месец, месец и половина да влезе в Министерски съвет. Знам, че всяка промяна е болезнена за голяма част от хората. Преходът се оказа тежък. По много причини бяхме неориентирани. Събитията до 1997 г. показаха, че българският елит няма смелостта да заяви евроатлантическата ориентация на страната и се загубиха години. А и бизнесът тръгна не по бизнесменски. Но сега ситуацията е друга и аз мисля, че е време да подкрепим промените, за да не се бавят повече. Това, което ще се направи, ще бъде до есента. След това ще надделее политическата целесъобразност да се изчаакат следващите избори.
–    Много ли са университетите в България?
–    Много са.
–    Какво трябва да се направи?
–    Това, което никой не е посмял да го направи досега, го прави Господ. Скоро няма да има студенти. По естествен път. Университетите трябва да влизат в някакви отношения помежду си, за да се издържат. Хубаво е, и то без натиск от държавата, да влязат в по-тесни връзки. Сега имаме 11 колежа, за които се обмисля да станат част от университети, но без да губят своята самостятелност. Това е хубаво, защото вече няма да има пътуващи преподаватели. Те ще имат общи научни съвети, общи преподаватели – става дума за обща предметна област. Правото да произвеждат свои преподаватели за колежите е добре, защото те нямат право да обучават докторанти, а няма откъде да черпят персонал. Има идея тези, които искат да си запазят самостоятелността, да кандидатстват за самостоятелно висше училище. Това ще доведе до едното намаляване. Другото е сродни специалности да се обединят и да се създадат общи структури. Демографската криза сама ще реши този проблем – от една страна. От друга страна е законът за академичния състав, който предстои да довършим на второ четене в комисията, защото се чете член по член. В него е казано много ясно, че при акредитация един преподавател се брои в един университет. В момента е в два. Така от 51 университета ще останат наполовина. Но те имат време да реагират до следващата акредитация – 3-4 години. Могат ли да си произведат през това време хабилитирани преподаватели или не могат? Няма да бъде възможно пътуващи ята от преподаватели да захранват цялата система. Тоест, те захранват преди всичко себе си.
–    Това няма да се посрещне с аплодисменти.
–    Да, тук има много голяма съпротива, няма какво да си кривя душата. Защото едно е да бъдеш на щат само на едно място, друго е да бъдеш на шест места. Това е свързано и с лоялността. Унсиверситетите от своя страна трябва да създадат по-добри условия и да се погрижат за преподавателите си. Сега какво е – даваме му някаква заплата, а той другото ще си го събере от други места. Съпротивата е голяма. Обвиняват ни, че защитаваме корпоративни интереси или че искаме софийските ВУЗ-ове да нанесат удар по провициалните. Но не е нормално технически университети да имат юридически факултети.
–    Да очакваме ли всичко това да спре девалвацията на висшето образование?
–    Казват ми, че всъщност ще я ускори, защото всеки щял да стане професор. Да видим как ще се случи. Професор трябва да се става трудно. Но не бюрократично трудно, а на базата на свършена работа. Този закон ще въведе ред точно в това и по тази причина има най-много противници.
–    Трябва ли да се промени нещо в начина за кандидатстване във висшите учебни заведения?
–    Скоро говорих с проф. Иван Илчев и според него скоро матурите ще бъдат вход. Единствено за специалности, където има много голям наплив, ще има допълнителен изпит. Това е тенденцията, защото при липса на студенти няма как да има тежки изпити. Ние искаме друго – широк вход във ВУЗ и тесен изход. Това трябва да се случи. И не е вярно, че когато университетът е частен и си плащаш, се завършва по-лесно. Преподавателите, които лесно „пускат“, нямат добър рейтинг сред студентите. С по-голямо уважение се ползват по-строгите преподаватели. Има ли висок праг и стремеж към високо качество, студенти ще дойдат даже и от чужбина. Промяната ще доведе и до смени на ръководства – това е неизбежно.
–    Казахте в едно интервю нещо за остарялата учебна програма в средното училище.
–    Да, в момента и за него се пише нов закон. Децата ни са претоварени, има висок академизъм, но нещата се назубрят. Способността да интерпретират е слаба. Това личи от проверките четвърти клас и после, като станат на 15 г. В четвърти клас сме на първите места по грамотност, защото се оценява способността да четат. А след това се оценява способността да интерпретират. Трябва да променим модела така, че ученикът, дори да не е чел и назубрил нещо, да може да се справи с всяка задача, владеейки метода. Това е дълъг и сложен процес, но основната задача е преквалификацията на кадрите – както в училищата, така и в университетите.
–    Не мога да не Ви попитам – подкрепяте ли кампанията „Бъди грамотен“, подета от нашия сайт? Идеята ни е да поощрим доброто владеене на българския книжовен език.
–    Напълно я подкрепям. Преди време ме питаха трябва ли да отпадне пълният член и казах, че не може да се променят правилата, само защото някой не успява да ги усвои. Според мен борбата за езика е много важна, защото той изгражда картина на света. Както посочва Витгенщайн, това, което не съществува в езика, не съществува и в реалността. Не можеш да създадеш изкривена картина на света, премахвайки пълния и краткия член, а да очакваш след това някакви големи изблици на интелектуално развитие в страната. Не може да овладяваш чужди езици, без да владееш родния. Отношението към него неминуемо трябва да се промени, защото това е цивилизованият избор. Досега в подрастващите се формираше идеята, че най-важното нещо са парите. Мисля, че скоро нещата ще си дойдат по местата и ценностната система на младите хора ще се пренареди.