Иван Джуренов – Библиография

27 май, 2010 12:13 | Средно образование | 13 коментара

Иван Джуренов – Библиография

Писателят-фолкорист и драматург Иван Джуренов е роден в Пазарджик на 23.08.1922 г. в семейството на потомци на българи от Нишко.
Богатото фолклорно наследство на майката – видната певица и сладкодумна разказвачка на народни приказки Спасия Джуренова, е записано от сина й и съхранено за поколенията. Това са около 180 народни песни, 200 приказки, анекдоти и легенди, ценни материали по народна медицина. Приказките на Спасия Джуренова се смятат за едни от най-хубавите в идейно и художествено отношение, които нашият народ  създал и опазил в течение на много столетия.
Иван Джуренов получава първоначалното си образование в родния град, след което учи право в Софийския университет. В професионален план се изявява като съдия, адвокат, журналист и редактор в София и провинцията.
Закърмен от малък с песните и приказките на своя род, още от студентските години започва ревностно да събира и изследва фолклора в Пазарджишка област. А от 1961 г. се отдава на журналистическа и писателска дейност. Публикува четири тома с около 150 разкази, изградени на основата на предания и сказания. В тях са пресъздадени българските легенди за местности, села и градове, най-вече от края. Авторът подготвя издаването и на пети том.
В четири свои книги Иван Джуренов включва над две хиляди анекдоти – автентични народни творби, които отразяват говорните особености на различни краища от страната.
Като особено значими в творчеството му се открояват сборниците „Народна проза от Пазарджишко“ и „Народни песни от Пазарджишко и Нишко“. Редица фолклорни творби от първия том намират място на страниците на ежедневния печат и в поредиците на издателство „Български писател“ – „Българска народна поезия и проза“, том 6 и 7 и в „Българско народно творчество“, том 9.
Поместените песни от Нишко във втория сборник са пренесени в Пазарджишко от българи-преселници през първата половина на ХІХ век и отразяват частния и обществен живот у нас след Освобождението.
Песните са нотирани, с което сборникът се откроява от останалите изследвания в областта на фолклора.
Създавайки над 30 творби, Иван Джуренов посвещава на България и българщината целия си съзнателен живот, като продължава да твори и да обогатява българското фолклорно и литературно наследство.

Авторски творби
Книи

Баба разказва : Бълг. нар. приказки / Разказани от Спасия Джуренова ; Записани от Иван Джуренов ; Худож. Владимир Коренев. – София : Нар. младеж, 1961. – 200 с. : с ил.

Бабиният козел : Нар. приказки / Разказала Спасия Джуренова ; Записал Иван Джуренов. // Б ъ л г а р с к о народно творчество : Т. 9. Приказки вълшебни и за животни / Отбрали и ред. А.Каралийчев, В.Вълчев. – С., 1963, с. 140.
Съдържа още от автора: Вълкът и свраката; Лакомото куче; Надхитреният лихвар; Изкусният стрелец; Славейко Боризмейко; Момче и мече; Дядото и тримата.

Дървото на живота : Български народни приказки / Разказани от Спасия Джуренова ; Записани от Иван Джуренов ; Худож. Димо Попов. – София : Нар. младеж, 1963. – 159 с. : 8 л. : ил.
Авт. не е отбелязан на кор.

Старинни напеви : Сказание за бълг. митология / Иван Джуренов ; Худож. Ив. Илков. – София : Нар. просвета, 1966. – 175 с. : с ил.

Български предания и сказания : [Т. 1] / [Преразк.] Иван Джуренов. – София : НС ОФ (Кърджали, печ. Родопи), 1967. – 152 с. : с рис.

Булгардаг : [Български предания и сказания]. – София : Нар. просвета, 1968. – 170 с.

Чучулига и трън : [Приказки] / Иван Джуренов ; Илюстр. от Владимир Коренев. – София : Бълг. художник, 1970. – 24 с. : с ил.

Кон звездалия : Бълг. нар. приказки / Разк. Спасия Джуренова ; Преразк. Иван Джуренов ; Худож. Анна Тузсузова. – София : Нар. младеж, 1973. – 240 с. : с ил.

Народна проза от Пазарджишко / Записал Иван Джуренов ; Отг. ред. Росица Ангелова. // С б о р н и к за народни умотворения и народопис, БАН. Инст. за фолклор, 56, 1980. – 470 с.

За мързеливата невеста студена баня : [Нар. приказка] / Записал Иван Джуренов. // Б ъ л г а р с к а народна поезия и проза : Т. 6. Народни приказки / Състав. и ред. Любомира Парпулова, Доротея Добрева. – С., 1982, с. 398.

Иззточник: libpz-bg.com/djuren.html

Подкрепете ни

Теми:
Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Елена коментира на 27 май, 2010 г., 14:01 ч.

    Баси тъпанара е тоя

  2. milena коментира на 27 май, 2010 г., 14:32 ч.

    Даа, горният коментар явно е от неуспяла тинейджърка. Но простено им е, повечето от тях не могат да четат дори и в 7-ми клас.

  3. Елена коментира на 27 май, 2010 г., 14:35 ч.

    Е ти кво, като можеш да четеш, да беше дошла да направиш преразказа по нещо, което чуваш за пръв път в живита си. Какви хора сте вие бе.

  4. Веси коментира на 27 май, 2010 г., 15:52 ч.

    Горките 7-класници, ако и др. мислят като Елена, добри роби ще излезе от тях… Непросветените винаги са слуги на някого! Жалко, че сте си загубили 7 години в училище!

  5. Теди коментира на 27 май, 2010 г., 15:56 ч.

    Образовани очевидно сме.

  6. мим коментира на 27 май, 2010 г., 16:26 ч.

    а къде мога да го прочета този разказ

  7. Таня коментира на 27 май, 2010 г., 17:53 ч.

    minedu.government.bgВ сайта на МОМН е поместен целият тест в pdf-формат, където може да се прочете и разказът.

    http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/top_menu/7kl_BEL_27may2010_key.pdf

  8. Петя коментира на 27 май, 2010 г., 18:22 ч.

    manager.bghttp://www.manager.bg/news/neizvesten-avtor-se-padna-na-izpita-po-balgarski-sled-7-klas – не е нещо трудно,но преразказ в 7 клас не е ли време за анализи?!

  9. edin BG коментира на 27 май, 2010 г., 21:06 ч.

    Жалко, че българските деца биха се справили по-добре с текста на някоя чалга песен, отколкото с един такъв текст.
    Много жалко!

  10. QueenPooh коментира на 30 май, 2010 г., 17:32 ч.

    Според мене децата трябва да пишат на този изпит не преразказ на чужди мисли и чужд стил, а есе (свободно съчинение) на общочовешка тема.

  11. QueenPooh коментира на 30 май, 2010 г., 18:34 ч.

    Прочетох откъса от „Вида“ на Джуренов и мисля, че текстът е хубав, но вероятно е труден за преразказ, и то на тази възраст.

  12. анонимен коментира на 18 юни, 2010 г., 15:59 ч.

    Разказът е посредствен. Поне би трябвало да избират творби с художествени достойнства. Това, че авторът го е наблъскал с архаизми, не прави речта му жива и интересна. Да сте чували друг път езичник да говори за Божията воля? Или авторът си мисли, че славяните са били християни….

  13. alex коментира на 27 декември, 2010 г., 18:04 ч.

    lele toq go vidqh kato bqh na zabolekar pochna da razkazva na maika mi nekvi istorii no ne povqrvah che naistina e pisatel (smardeshe,noseshe nekva chantichka teq ot levcheto i ni prodade 7 knigi za 10 leva) v portmoneto si imash 4 LEVA. abe sa kat go vidqh v neta napraoo i kat razbrah che naistina e pisatel i che se e padal negov razkaz za prerazkazvane na izpitite sled 7 klas prosto mi e mnogo stranno